Въведение

Разпознаването на видните политически личности (ВПЛ)  е  ключов елемент от рамката  за противодействие на изпирането на пари.  Идентифицирането на клиента като ВПЛ не следва да се разглежда единствено като изпълнение на регулаторно изискване, а като отправна точка за по-задълбочена оценка на риска. В противен случай съществува риск оценката да остане формална и да не обхване факторите, които реално определят рисковия профил на клиента.

Повишеното внимание към ВПЛ произтича от потенциалния им достъп до публични ресурси, възможността за влияние върху вземането на решения и по-високият риск от корупционни практики.

Практиката показва, че случаите, свързани с корупция и последващо изпиране на средства, рядко се реализират чрез директни действия на самото политическо лице. В повечето случаи се използват сложни корпоративни структури, роднини, близки сътрудници или дружества, чрез които се прикрива действителният контрол върху активите и произходът на средствата.

Именно поради това най-същественото предизвикателство при работата с ВПЛ не е установяването на самия статут, а разбирането на връзките, източниците на богатство и финансовите потоци около лицето.

Мястото на видните политически личности  в рамката  за противодействие на изпирането на пари

Международните стандарти поставят акцент върху използването на свързани с ВПЛ лица като един от основните механизми за прикриване на средства, придобити чрез корупция. Това е особено релевантно в области като обществени поръчки, приватизационни процеси, усвояване на европейски средства, местно самоуправление, строителство, недвижими имоти и други сектори, при които съществува достъп до значителен публичен ресурс.

Характерно за тези схеми е, че средствата рядко остават в първоначалната си форма. След придобиването им те обикновено се насочват към активи, които позволяват по-лесна интеграция в легалната икономика – недвижими имоти, строителни проекти, хотели, луксозни автомобили, финансови инструменти или дялове в дружества.

Това създава практическо предизвикателство за задължените лица: клиентът, който придобива актива, невинаги е лицето, което генерира риска. В много случаи рискът става видим едва когато се анализират взаимоотношенията, произходът на средствата и връзките между отделните участници в структурата.

Реални случаи от международната практика

Мащабът и механизмите на риска, свързан с ВПЛ, се илюстрират най-ясно от потвърдени случаи от международната практика – случаи, приключили с влезли в сила присъди, конфискации или официално връщане на активи. Те показват, че описаните по-долу рискови индикатори не са теоретични конструкции, а модели, наблюдавани многократно в реални схеми.

Наджиб Разак (Малайзия). Бившият министър-председател беше осъден през 2020 г. (окончателно през 2022 г.) на 12 години лишаване от свобода по обвинения, включващи изпиране на пари и злоупотреба с власт, във връзка със скандала 1MDB – държавния инвестиционен фонд, от който бяха отклонени милиарди долари. Средствата преминаха през кухи дружества, офшорни структури и банки в множество юрисдикции, което превърна случая в един от най-мащабните примери за това как средства с корупционен произход могат да се движат през напълно легитимни финансови институции.

Сани Абача (Нигерия). По оценки бившият държавен глава е отклонил между 3 и 5 милиарда долара от държавната хазна чрез мрежа от офшорни сметки, регистрирани на роднини и близки сътрудници. След смъртта му Швейцария, Великобритания, САЩ и други държави идентифицираха и върнаха на Нигерия стотици милиони долари. Случаят е класически пример за използване на членове на семейството като формални титуляри на активи – тема, разгледана подробно по-долу.

Павло Лазаренко (Украйна). Бившият украински министър-председател беше осъден в САЩ през 2004–2006 г. за изпиране на пари, след като прекара през американски банки десетки милиони долари, придобити чрез корупция. Случаят показва, че и финансови институции в юрисдикции с развити контролни механизми могат да бъдат използвани за интегриране на средства с незаконен произход, когато проверката на източника на богатството е формална.

Теодоро Нгема Обианг Манге (Екваториална Гвинея). Вицепрезидентът и син на държавния глава беше осъден във Франция през 2017 г. (окончателно през 2021 г.) за изпиране на пари и присвояване. Френската държава конфискува парижко имение, луксозни автомобили и други активи на стойност над 100 милиона евро, а САЩ конфискуваха допълнителни негови активи. Случаят илюстрира типичната интеграция на средства чрез недвижими имоти и луксозни активи при явно несъответствие между официалните доходи и имущественото състояние.

Фердинанд и Имелда Маркос (Филипини). След 1986 г. швейцарски и филипински съдилища установиха, че значителни средства са били изнесени от страната чрез фиктивни фондации в швейцарски банки. Швейцария върна на филипинската държава над 600 милиона долара, а Имелда Маркос беше осъдена през 2018 г. за корупционни престъпления, свързани с частни фондации. Случаят е ранен, но показателен пример за използване на правни образувания за прикриване на собствеността и контрола.

Рикардо Мартинели (Панама). Бившият президент беше осъден през 2023 г. на повече от 10 години лишаване от свобода за изпиране на пари по делото „New Business“, свързано с придобиването на медийна група със средства с публичен произход. Случаят показва как привидно стандартна корпоративна сделка може да служи като механизъм за интегриране на отклонени публични средства.

Общото между тези случаи е показателно: в нито един от тях средствата не се движат директно и открито от публичната длъжност към личното имущество на лицето. Вместо това се използват роднини и близки сътрудници, кухи дружества и офшорни структури, недвижими имоти и луксозни активи, както и множество юрисдикции. Именно тези повтарящи се модели стоят в основата на рисковите индикатори, разгледани в настоящия материал.

Как свързаните лица носят реален риск

Докато ВПЛ обикновено попада в специализирани бази данни и подлежи на засилен контрол, свързаните лица често изглеждат като напълно стандартни клиенти. Именно това ги прави подходящ инструмент за прикриване на действителния контрол върху средства или активи.

Те могат да участват в дружества, да придобиват имущество, да получават средства, да предоставят заеми или да бъдат използвани като формални собственици на активи и дружества. В подобни случаи рискът рядко е видим при първоначалния преглед и обикновено става разпознаваем едва след анализ на собствеността, контрагентите, публичната информация и транзакционното поведение.

Пример е използването на близък роднина или бизнес партньор като съдружник в дружество, което участва в обществени поръчки или придобива значителни активи. Формално клиентът може да не е ВПЛ. В контекст обаче структурата може да сочи към риск, свързан с влияние, достъп до публичен ресурс или прикриване на лицето, което реално упражнява контрол върху средствата или активите.

Поради тази причина анализът не следва да се ограничава до клиента. Той трябва да обхваща действителните собственици, представителите, пълномощниците, свързаните лица, контрагентите и икономическата логика на връзките между тях.

Идентифициране на видни политически личности

Стандартна практика е процесът по установяване дали клиентът е видна политическа личност да започва с декларация от клиента.

Декларацията показва каква информация клиентът ни предоставя за себе си. Тя може да потвърди вече известни обстоятелства, но рядко е достатъчна сама по себе си, за да осигури надеждна оценка на риска.

Ефективният подход изисква съпоставяне на информацията от клиента с други надеждни източници – специализирани бази данни, публични регистри, корпоративни документи, медийни публикации, вътрешна информация и данни от текущото наблюдение.

Това е особено важно при клиенти от държави с високи нива на корупция, държави под санкционни режими, юрисдикции с ограничена прозрачност или корпоративни структури, които затрудняват установяването на действителния собственик. В такива случаи използването на повече от един източник не е просто добра практика, а съществен елемент от риск-базирания подход.

Пример:

Дружество кандидатства за установяване на делови отношения и представя декларация, че нито собственикът, нито действителният собственик са ВПЛ. При допълнителна проверка в публични регистри и специализирана база данни се установява, че крайният собственик е член на семейство на лице, заемало висша публична длъжност в друга държава. Ако институцията беше разчитала единствено на декларацията, този риск би останал незабелязан.

Ефективната система за установяване на ВПЛ се измерва със способността на организацията да комбинира различни източници на информация и да формира обосновано заключение относно реалния риск.

Кога отпада необходимостта от третиране на клиента като видно политическо лице

При работата с ВПЛ често възниква въпросът дали рискът приключва заедно с мандата или заеманата публична длъжност. На практика това невинаги е така.

Влиянието, контактите и изградените взаимоотношения обикновено не изчезват веднага след напускането на съответната позиция. Необходимо е да се отчете каква позиция е заемало лицето, колко дълго е изпълнявало съответните функции и дали продължават да съществуват обстоятелства, които предполагат наличие на влияние, достъп до определени среди или връзки, свързани с предходната му роля.

Например бивш министър, висш държавен служител или ръководител на държавно предприятие може да продължи да участва активно в бизнес инициативи в сектор, който е бил част от неговите ресорни отговорности. В подобни случаи рискът следва да бъде оценен въз основа на конкретните факти и обстоятелства, а не само на формалния статут на лицето.

Това показва защо при работата с ВПЛ решаващо значение има не толкова формалният статут, колкото реалната възможност за упражняване на влияние и достъп до ресурси, които могат да създадат корупционен риск.

Разширена комплексна проверка

След като едно лице бъде идентифицирано като ВПЛ или свързано с такава личност, анализът тепърва започва. Именно тук се проявява разликата между стандартната и разширената комплексна проверка.

Необходимо е да се разбере как е формирано имущественото състояние на клиента, какви са основните му източници на доходи и дали наблюдаваното финансово поведение съответства на тази информация.

Разширената комплексна проверка включва по-високо ниво на контрол, обосновано решение за установяване или продължаване на делови взаимоотношения, изясняване на произхода на средствата и източника на богатството, както и текущо и разширено наблюдение през целия период на взаимоотношенията. Едно от най-честите предизвикателства е разграничаването между произход на средствата и източник на богатството.

Произход на средствата и източник на богатството

Произходът на средствата отговаря на въпроса откъде идват средствата, използвани за конкретна операция или делово взаимоотношение. Източникът на богатството разглежда по-широката картина – как е натрупано цялостното имуществено състояние на клиента във времето. Това разграничение е особено важно при ВПЛ.

Възможно е средствата за конкретна инвестиция да произхождат от законен банков превод, продажба на актив или получен дивидент. Това обаче не означава автоматично, че е изяснен произходът на богатството, което е позволило натрупването на съответните активи.

Необходимо е да се направи съпоставка между известната професионална дейност на клиента, неговото имуществено състояние, декларираните източници на доходи, наличните документи и реалното му финансово поведение.

Съществен рисков индикатор е  когато информацията е непълна, противоречива или трудно проверима и не може да бъде изградено разумно и последователно обяснение за произхода на богатството.

Рискови индикатори при видни политически личности 

Един индикатор сам по себе си рядко е достатъчен за категоричен извод. Покупката на имот, консултантски договор или използването на пълномощник могат да имат напълно легитимно обяснение. Рискът възниква тогава, когато няколко обстоятелства започнат да се свързват в общ модел, който не съответства на профила на клиента, известния му доход или икономическата логика на операцията.

Опити за прикриване на действителния контрол

Първият важен индикатор е опитът за дистанциране на ВПЛ от конкретен актив, сметка или операция. Това може да се прояви чрез използване на адвокат, счетоводител, служител, роднина, бизнес партньор или друго свързано лице, което формално придобива имущество, управлява сметка или извършва плащания. Подобна структура не е проблем сама по себе си, но изисква допълнително внимание, когато ролята на посредника не е ясно обяснена или когато финансовото му поведение не съответства на неговите собствени доходи.

Същият риск възниква и когато се използват юридически лица или други правни образувания за прикриване на собствеността и контрола. Това може да включва новорегистрирани дружества, кухи компании, офшорни структури или дружества без реална стопанска дейност.

Особено внимание трябва да се обърне, когато по такива дружества постъпват средства с общи основания като „заем“, „инвестиционна цел“, „консултантски услуги“ или „комисионна“, без достатъчна документация за реалната икономическа причина.

Пример: Физическо лице без значителна бизнес история придобива имот с висока стойност. Източникът на средствата е заем от дружество, регистрирано в чужбина. При последващ анализ се установява връзка със свързано лице на ВПЛ. На пръв поглед клиентът не е политически изложено лице. В контекст обаче сделката поражда въпроси относно действителния произход на средствата, икономическата логика на финансирането и лицето, което реално стои зад операцията.

Несъответствия между богатството и известните доходи

Това са случаи, при които имущественото състояние на ВПЛ или свързано лице не съответства на наличната информация за неговите доходи и източник на богатство.

Покупка на недвижими имоти, луксозни автомобили, финансови инструменти или дялове в дружества може да бъде напълно легитимна. Когато обаче подобни придобивки  не се подкрепят от установените източници на средства, възниква необходимост от по-задълбочен анализ. Същото важи и при рязко повишаване на стандарта на живот непосредствено след приключване на публична длъжност.

Индикатори при корпоративни структури и инвестиции

Риск може да бъде налице и при сделки с дялове или акции, когато условията се отклоняват от обичайната пазарна логика. Примери са придобиване на дялове в замяна на услуги, финансиране на покупката от продавача, закупуване под пазарна стойност или реализиране на необичайно висока печалба в кратък период.

Подобни механизми могат да бъдат използвани за прехвърляне на стойност под формата на привидно законни корпоративни сделки.

Пример: Новоучредено дружество без значителна търговска история започва да получава средства от няколко чуждестранни контрагента и впоследствие инвестира в строителни проекти. При анализ на собствеността се установява участие на лица, свързани с публични длъжности. Макар нито едно от тях да не фигурира като директен собственик, структурата предполага необходимост от по-задълбочена проверка.

Индикатори, свързани с бизнес дейността

Рискът се повишава, когато ВПЛ или свързани лица участват в сектори с по-висока експозиция към корупция, като обществени поръчки, строителство, здравеопазване, енергетика, добивна индустрия, приватизация, финансов сектор или отбранителна промишленост.

В тези случаи анализът следва да отчита не само естеството на дейността, но и възможността за влияние върху регулаторни решения, лицензионни режими, концесии или разпределяне на публичен ресурс.

Индикатори в транзакционното поведение

Транзакционният профил често показва риск, който не е видим при първоначалната проверка.

Особено внимание изискват преводи към или от офшорни дружества, сложни корпоративни структури или юрисдикции с ограничена прозрачност, необичайно големи операции в различни валути, чести касови операции и бързо прехвърляне на средства през сметки на свързани лица.

Риск може да бъде налице и когато средства постъпват по сметка на ВПЛ или свързано лице и непосредствено след това се прехвърлят към други лица или чуждестранни сметки без ясна икономическа причина.

Използване на продукти и канали с по-ниска прозрачност

Някои продукти и канали изискват допълнително внимание при работа с ВПЛ. Сред тях са частното банкиране, операциите в брой, дистанционните услуги, криптоактивите, онлайн хазартът и сметките, управлявани чрез пълномощници.

Тези продукти могат да затруднят проследяването на действителния произход на средствата и икономическата логика на операциите.

Географски рискови фактори

Географският елемент също следва да бъде част от анализа. По-висок риск може да съществува при връзка с държави с високи нива на корупция, ограничена прозрачност, слаби механизми за отчетност, значимо присъствие на организирана престъпност или недостатъчно прилагане на международните стандарти за борба с изпирането на пари.

В подобни случаи оценката следва да обхваща не само клиента, но и държавата, източника на средствата, контрагентите и икономическата логика на взаимоотношенията.

Ефективно управление на риска и често срещани грешки

В среда, в която сложните корпоративни структури, свързаните лица и международните финансови потоци се използват все по-често за прикриване на действителния контрол върху активи, ефективният подход изисква не просто събиране на информация, а способност за анализ на контекста и икономическата логика зад него.

На практика ефективното управление на риска, свързан с ВПЛ, включва:

• използване на повече от един източник за установяване на ВПЛ статус
• анализ на действителните собственици и свързаните лица
• задълбочена проверка на източника на богатството
• периодичен преглед на риска, актуализиране на информацията
• мониторинг на транзакциите за промени в поведението
• анализ на корпоративните връзки
• документиране на всички решения

Особено важно е решенията да бъдат защитими. При надзорна проверка не е достатъчно да се покаже, че клиентът е бил класифициран като високорисков. Необходимо е да се покаже защо е взето съответното решение, какви фактори са били анализирани, какви източници са използвани и какви мерки са приложени.

Сред най-често срещаните слабости са:

• разчитането единствено на декларация от клиента
• липсата на анализ на свързаните лица
• фокусът върху конкретната транзакция вместо върху източника на богатството
• недостатъчното документиране на извършените проверки
• липсата на последващ мониторинг след първоначалната идентификация
• разглеждането на рисковите индикатори изолирано, което води до подценяване на реалния риск, така и до прекомерно консервативни решения, които не са достатъчно обосновани.

Ефективният подход изисква анализ на цялостната картина – клиент, свързани лица, структура, транзакции, сектор, география и икономическа логика.

Как Compliance Navi може да подпомогне този процес

Ефективното управление на риска предполага изграждане на процеси, които позволяват своевременно идентифициране на ВПЛ и свързаните с тях лица, обоснована оценка на риска и последователно прилагане на мерки за контрол през целия период на деловите взаимоотношения.

Compliance Navi подпомага задължените лица при изграждането и усъвършенстването на рамки за работа с ВПЛ, съобразени както с нормативните изисквания, така и със спецификите на конкретната дейност и рисков профил на организацията.

Това включва преглед на съществуващите процеси за идентифициране на ВПЛ и свързани лица, оценка на процедурите за разширена комплексна проверка, анализ на механизмите за установяване на източника на средствата и източника на богатството, както и изграждане на ефективни модели за текущ мониторинг и периодичен преглед на риска.

Обучението на служителите е от съществено значение. Разпознаването на рисковете, свързани с политическа експозиция, изисква не само познаване на нормативната рамка, но и способност за последващ анализ. Compliance Navi разработва практически обучения, базирани на реални казуси и добри практики, които подпомагат AML и Compliance екипите при вземането на обосновани и защитими решения.

При необходимост от преглед на съществуващите процеси, оценка на конкретни казуси или изграждане на рамка за работа с ВПЛ, екипът на Compliance Navi е на разположение за съдействие.