Има едно изречение, което понякога се казва с гордост в компании, попадащи под изискванията за превенция на изпирането на пари – „Никога не сме подавали сигнал за съмнителна операция.“

На пръв поглед звучи прекрасно — няма подозрителни клиенти, няма подозрителни транзакции, няма проблеми.

За един MLRO обаче липсата на сигнали невинаги е повод за удовлетворение. Тя поставя далеч по-неприятен въпрос – наистина ли няма какво да докладваме — или просто не го виждаме?

Нулата сама по себе си не означава нищо

Няма „правилен“ брой сигнали. Малък бизнес с ограничен брой клиенти, нискорисков профил и прост продукт напълно реалистично може да няма основания за докладване. По същия начин компания с много сигнали не е автоматично пример за отлично съответствие — количество и качество са две различни неща.

Проблемът започва, когато нулата не е резултат от нисък риск, а от система, която практически няма способност да открива подозрително поведение.

„Всичките ни клиенти минават KYC“

Чудесно. Но успешно преминатата идентификация не означава „чист клиент“. Тя описва момента на установяване на деловите отношения — не всичко, което ще се случи след това.

Шест месеца по-късно същият клиент може да изглежда съвсем различно:

• Дружество с деклариран предмет на дейност „IT консултации“ започва да получава десетки плащания от физически лица от различни държави.
• Клиент с очакван месечен оборот от 20 000 евро изведнъж обработва 400 000 евро.
• Компания, която твърди, че работи само на вътрешния пазар, редовно изпраща средства към високорискови юрисдикции.
• Клиент получава средства и почти веднага ги прехвърля към трета страна без очевидна икономическа логика.

Нито един от тези примери сам по себе си не доказва изпиране на пари. Но всеки заслужава поне един въпрос – защо?

Ако вашата система никога не задава този въпрос, проблемът вероятно не е в клиентите.

Най-опасният AML контрол е този, който всички приемат, че работи

Представете си компания с вътрешни правила, оценка на риска, система за наблюдение на транзакциите, санкционен скрининг, процедури за разширена комплексна проверка, годишни обучения и определен MLRO. На хартия — безупречно.

Само че за последните три години няма нито един вътрешен сигнал от служител, нито една ескалирана транзакция, нито един сигнал до компетентните органи.

Възможно е клиентите наистина да са отлични. Но е възможно и друго:

• служителите не знаят какво да търсят;
• сценариите за наблюдение са зле настроени;
• сигналите се затварят механично;
• търговският екип не иска да ядосва ценен клиент;
• съответствието се възприема като функция, която трябва да „одобрява“, а не да поставя под съмнение.

Или просто цялата система е изградена така, че да генерира зелени отметки.

„Сигналът е затворен. Следващият.“

Една от най-големите илюзии в AML е, че наличието на система за наблюдение означава ефективно наблюдение. Софтуерът може да генерира стотици сигнали — истинският въпрос е какво правим с тях.

Типичен пример – системата отчита необичайно увеличение на оборота. Анализаторът отваря профила — клиентът работи с компанията от две години, няма негативни публикации, няма съвпадения със санкционни списъци, документите са валидни. Сигналът е затворен с мотив – „Познат клиент. Дейността не се счита за подозрителна.“

Само че никой не е проверил защо оборотът се е увеличил пет пъти, не е сравнил транзакциите с декларирания бизнес модел, не е погледнал новите контрагенти, не е поискал подкрепящи документи и не е документирал икономическата логика.

Технически сигналът е разгледан. Практически не е направено почти нищо.

Един от най-силните AML инструменти струва 0 евро

Нарича се любопитство (професионално съмнение).

Добрият анализатор не проверява само дали транзакцията нарушава правило — той се опитва да разбере историята зад нея. Откъде идват средствата? Защо са изпратени? Защо точно на този получател? Съответства ли това на дейността на клиента? Защо поведението се е променило?

Ако има разумно обяснение — чудесно, документирайте го. Ако няма — анализът трябва да продължи.

AML не е просто търсене на престъпници. AML е способността да разпознаеш поведение, което не изглежда логично спрямо това, което знаеш за клиента.

Петък, 16:47

Системата генерира сигнал за един от най-големите клиенти. Има няколко необичайни транзакции и Compliance/AML иска допълнителна информация. В понеделник обаче предстои голяма сделка с този клиент и търговският екип настоява въпросът да се реши бързо: „Работим с тях от години.“ „Никога не сме имали проблем.“ „Познаваме собственика.“

И MLRO се оказва пред много по-интересен въпрос от този дали транзакцията отговаря на даден сценарий – колко независим е Compliance, когато независимостта започне да струва пари?

Точно в такива моменти се вижда дали една AML система работи. Не когато всичко е лесно, а когато правилното решение е неудобно.

Почти всяка организация ще ви каже, че нейният MLRO е независим. По-интересният въпрос е – ако най-доходоносният ви клиент утре стане обект на сериозно AML съмнение, готови ли сте действително да прекратите отношенията с него?

Понякога компаниите просто не искат да докладват

Има и тема, за която не се говори достатъчно открито. Понякога подозрителната операция е видяна, въпросите са зададени и вътрешно има ясно усещане, че случаят трябва да бъде ескалиран. Но тогава се появява страхът – ами ако клиентът разбере и си тръгне? Ами ако пострада репутацията? Ами ако сигналът предизвика проверка?

Това е опасна логика. Докладването започва да се възприема не като част от управлението на риска, а като репутационна заплаха. И резултатът понякога е мълчание — не защото няма съмнение, а защото никой не иска последствията от това да го признае официално.

Липсата на сигнал не премахва риска. Тя го оставя вътре в компанията — без следа, без решение и без обяснение за по-късно.

При бъдеща проверка въпросът може вече да не бъде „Защо сте подали този сигнал?“, а „Защо не сте го подали?“. И това е значително по-труден разговор.

А кой всъщност докладва?

ЗМИП определя широк кръг задължени лица — банки и други финансови институции, платежни компании, застрахователи, счетоводители, адвокати, нотариуси, посредници и редица други професии и бизнеси.

На практика обаче съществената част от докладването е концентрирана в много малък брой категории — около 5–6.

Наистина ли при всички останали просто няма подозрителни случаи? Или причината е друга — че предупредителните сигнали не се разпознават, че не е ясно кога съмнението трябва да се ескалира, че вътрешните механизми съществуват формално, или че страхът от последствията е по-силен от задължението?

Казано по-просто – престъпниците едва ли са прочели ЗМИП и са решили да работят само с пет-шест категории задължени лица…..

Решението да не докладваш също е решение

Ако сте разгледали случай и сте стигнали до извода, че няма достатъчно основания за съмнение, това може да е напълно легитимен резултат. Но само ако е решение, а не пропуск.

Разликата се вижда в досието. Аргументирано решение, взето от компетентно лице, датирано и подкрепено с информацията, на която стъпва, може да бъде защитено. Сигнал, затворен с един ред мотив, който никой не може да обясни шест месеца по-късно, е нещо съвсем различно.

Документирайте защо не докладвате със същата сериозност, с която бихте документирали защо докладвате.

Може би служителите виждат сигналите, но не ги докладват

Попитайте десет служители какво трябва да направят, ако забележат подозрителна активност:

• Знаят ли към кого да се обърнат?
• Знаят ли как се подава вътрешен сигнал и какво трябва да съдържа той?
• Знаят ли, че не е необходимо да са сигурни в извършено престъпление, за да ескалират съмнение?
• Разбират ли какво се случва след това?

Ако хората се колебаят, имате потенциален проблем. AML рамка, която съществува само в папката на отдела по съответствие, не е работеща AML рамка.

„Но всяка година правим AML обучение“

Супер. Как изглежда то?

Ако започва с „Изпирането на пари представлява процес, чрез който средства с престъпен произход…“ и петдесет минути по-късно завършва с „Благодарим за вниманието“, вероятно вече знаем защо никой не подава вътрешни сигнали.

Служителите не трябва просто да знаят определението — трябва да разпознават ситуацията:

• Клиент настоява плащането да бъде разделено на няколко по-малки транзакции.
• Нов корпоративен клиент отказва да обясни откъде идва първоначалното финансиране.
• Дългогодишен клиент внезапно променя изцяло модела си на транзакции.
• Клиент иска плащане към трета страна без видима връзка с договора.

Това е AML обучение. Не 47 слайда с нормативни определения, преписани от закона….

Другата крайност също не е решение

Има организации, които докладват почти всичко: нещо изглежда странно — докладвай; клиентът не отговори достатъчно подробно — докладвай; системата генерира сигнал — докладвай.

Това също не е подход, основан на риска. MLRO не е машина за препращане на сигнали — функцията му е да анализира и да прецени дали има достатъчно основания за съмнение.

Целта никога не трябва да бъде „тази година трябва да имаме повече или по малко сигнали“. Целта е система, способна да идентифицира необичайна активност, да я анализира качествено и да ескалира, когато е необходимо. Дали резултатът ще бъде 0, 3 или 300 сигнала, зависи от бизнеса, клиентите, продуктите, географиите и реалния риск.

Въпросът, който всяка компания трябва да си зададе

Вместо „Колко сигнала сме подали?“, запитайте се:

Ако утре през нашата компания премине реално подозрителна транзакция, колко вероятно е системата ни действително да я открие?

Не политиката. Не презентацията. Не доставчикът на софтуер. Системата като цяло:

• Ще бъде ли генериран сигнал?
• Ще го разпознае ли анализаторът и ще има ли достатъчно информация за клиента?
• Ще зададе ли правилните въпроси и ще има ли смелостта да ескалира?
• Ще получи ли MLRO цялата информация и ще може ли да реши независимо от търговските интереси?
• Няма ли организацията да се поколебае да докладва от страх за репутацията си?

Ако на някой от тези въпроси отговорът е „Не сме сигурни“, това е много по-важно от броя подадени сигнали.

Един прост тест

Изберете произволен служител и го попитайте: „Ако утре забележиш нещо подозрително, към кого и как ще го докладваш?“ Ако не може да отговори веднага, без да търси процедурата и без да пита колега, имате работа за вършене.

След това погледнете няколко реални случая от последната година:

• Може ли вашият MLRO да обясни защо конкретен сигнал е бил затворен преди шест месеца?
• Виждате ли случаи, в които търговски съображения са повлияли върху AML решения?
• Има ли служители или отдели, от които никога не идват вътрешни сигнали?
• Какъв тип сигнали най-често се затварят без допълнителна информация?
• Тествали ли сте някога рамката с реалистичен казус, вместо просто да проверите дали политиката е актуална?

И най-важното – знаете ли какво вашата система вероятно пропуска?

„Никога не сме имали проблем“ е опасно изречение

Липсата на установен проблем не доказва липсата на проблем. Понякога означава точно това — че системата работи и рискът е нисък. Друг път означава просто, че никой не е търсил достатъчно внимателно.

Затова „никога не сме имали проблем“ не трябва да е краят на разговора, а началото на следващия въпрос – На какво стъпва това твърдение?

Добрата AML програма няма за цел да доказва, че компанията няма проблеми. Тя трябва да бъде способна да ги открива. Можете да имате прекрасни политики, най-скъпата система за наблюдение и идеално подредено досие — но ако никой не забелязва необичайното, не задава въпроси и се страхува да докладва, всичко това е просто много добре организирана документация.

Затова следващия път, когато някой каже: „За пет години не сме имали нито един сигнал.“, може би правилният отговор не е „Чудесно“, а „Интересно. Защо?“

Ниският брой сигнали сам по себе си не е нито добра, нито лоша новина. Лошата новина е, когато никой в организацията не може да обясни защо е нисък.

Как Compliance Navi може да помогне

Ако някой от въпросите по-горе ви накара да се замислите, добрата новина е, че отговорът рядко изисква нова система за хиляди евро. Проблемът почти никога не е в липсата на документи — той е в разстоянието между това, което пише в тях, и това, което се случва в един обикновен вторник следобед.

Това разстояние е трудно да се види отвътре. Не защото хората не са компетентни — обикновено са, и то по-добре от всеки външен консултант, когато става дума за собствения им бизнес. А защото когато работиш всеки ден в една система, тя започва да ти изглежда естествена. Решенията, взети преди две години, вече не се преразглеждат. Формулировките, които всички използват, вече не се четат. Въпросите, които никой не задава, вече не липсват на никого.

Затова понякога най-полезното нещо е един страничен, необременен поглед. Някой, който няма история с тези клиенти, няма интерес да защити предишно решение и може спокойно да попита „а защо това е така?“, без въпросът да прозвучи като упрек.

Това правим. Поглеждаме рамката такава, каквато е на практика — от приемането на клиента до момента на ескалация — и казваме честно какво виждаме. Ако работи, ще го кажем. Ако има места, които биха били трудни за защита пред проверяващ, ще ги посочим, докато все още има време да се подредят. Останалото — индикатори, оценка на риска, вътрешни правила, обучения, подкрепа за MLRO в неудобния момент — се подрежда според намереното, а не според типова методология.

Защото истинският въпрос не е дали имате AML рамка. А дали тя работи, когато наистина ви потрябва.

Ако искате да започнете с най-простото и без нас – представете си, че утре получавате писмо за проверка. Кои три неща бихте започнали да оправяте същия следобед? Почти всеки има отговор — и почти никой не го е оправил. Разликата между добрата и слабата AML програма често е точно тази – дали тези три неща се правят преди писмото, или след него.

Ако вече знаете кои са тези три неща…….