Какво е пране на пари и финансиране на тероризъм и какви са мерките за превенция?

Димитър Колчаков

21.01.2025

Прането на пари и финансирането на тероризъм са два от най-сериозните рискове за финансовата система и икономическата стабилност на всяка държава. В тази статия ще разгледаме същността на тези явления, мерките за превенция и ролята на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в България.

Какво представлява прането на пари?

Прането на пари е процес, при който незаконно придобитите средства се прикриват и представят като законни. Това се случва чрез сложни финансови транзакции, инвестиции или други операции, които маскират произхода на средствата. Според данни на ООН, годишно между 2% и 5% от глобалния БВП се свързва с изпиране на пари – или около 800 милиарда до 2 трилиона щатски долара.

Пример: Представете си престъпна група, която печели от трафик на наркотици. Те използват малък бизнес, например ресторант, за да декларират фалшиви приходи от продажби, чрез които средствата стават „чисти“.

Какво е финансиране на тероризъм?

Финансирането на тероризъм включва предоставяне на средства или подкрепа за лица и организации, ангажирани в терористични дейности. Средствата могат да идват от законни източници (например дарения) или от незаконни дейности (като трафик на оръжия). Особено тревожно е, че суми от само няколко хиляди долара могат да бъдат използвани за сериозни терористични атаки.

Какви мерки се предприемат за превенция?

За борба с тези престъпления международните организации като FATF (Financial Action Task Force) и Европейският съюз създават рамки, които изискват държавите да въвеждат строги правила за контрол и отчетност. Тези мерки включват:

  1. Познаване на клиента (KYC): Задължение за финансовите институции и бизнеси да идентифицират и верифицират клиентите си.
  2. Мониторинг на транзакции: Системи за откриване на подозрителни операции.
  3. Докладване на съмнителни транзакции: Финансовите институции са длъжни да уведомяват специализирани органи за съмнителни дейности.

Каква е ролята на ЗМИП в България?

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) регулира мерките, които организациите в България трябва да предприемат, за да предотвратят изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Той включва задължения за различни сектори, включително банки, застрахователи, нотариуси, адвокати и брокери на недвижими имоти. Основните моменти в закона включват:

  • Комплексна проверка на клиентите: Това включва идентификация, анализ на риска и събиране на допълнителна информация.

Димитър Колчаков

21.01.2025

Сподели в социалните мрежи

Подобни статии

AML

Управление на риска в съответствие
с AML/CFT

Управлението на риска е основен аспект от съответствието с AML/CFT регулациите. Тази статия ще ви преведе през ключовите…

Димитър Колчаков

16.05.2025

AML

Управление на риска в съответствие
с AML/CFT

Управлението на риска е основен аспект от съответствието с AML/CFT регулациите. Тази статия ще ви преведе през ключовите…

Димитър Колчаков

16.05.2025

AML

Управление на риска в съответствие
с AML/CFT

Управлението на риска е основен аспект от съответствието с AML/CFT регулациите. Тази статия ще ви преведе през ключовите…

Димитър Колчаков

16.05.2025

AML

Certified AML & Financial Crime Specialist 2026 – три дни, в които AML се учи чрез решения и споделен опит

13, 14 и 15 октомври 2026 г. | София | на български език | На 13 октомври Compliance Navi започва Certified AML & Financial Crime Specialist 2026 (CAFCS-Compliance Navi 2026) — тридневна сертификационна програма по AML/CFT и превенция на финансовите престъпления, водена от Димитър Колчаков, CAMS. Има една основна идея зад програмата: AML не се […]

Димитър Колчаков

08.09.2026

AML

„Никога не сме подавали сигнал за съмнителна операция.“ Поздравления… или може би не?

Има едно изречение, което понякога се казва с гордост в компании, попадащи под изискванията за превенция на изпирането на пари – „Никога не сме подавали сигнал за съмнителна операция.“ На пръв поглед звучи прекрасно — няма подозрителни клиенти, няма подозрителни транзакции, няма проблеми. За един MLRO обаче липсата на сигнали невинаги е повод за удовлетворение. Тя поставя […]

Димитър Колчаков

25.08.2026

AML

AI в ежедневната работа на Compliance/AML специалиста – къде помага и къде пречи?

Темата за изкуствения интелект отдавна излезе от сферата на любопитството и вече е част от ежедневната работа на Compliance и AML екипите. Все повече специалисти и консултанти използват AI за писане на политики и процедури, подготовка на обучения, screening на клиенти, анализ на KYC/KYB и transaction monitoring казуси, изготвяне на становища, regulatory research и създаване […]

Димитър Колчаков

10.08.2026

Готови ли сте да поемете пълен контрол над бизнеса си?

Време е да подсигурите бъдещето си с нас.